Галерия
Научете за някои от най-интерестните точки от нашите пътешествия
Стара планина.
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, на старогръцки: Αίμος, на латински: Haemus, на славянски: Маторни гори, на турски: Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия. За пръв път името Стара планина се споменава в началото на 16 век от далматинеца Вранчич. Простира се на изток от Белоградчишкия проход (между община Белоградчик, област Видин, и община Княжевац, Зайчарски окръг) до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част се намира на територията на България, разположена по дължината на страната, като условно я разделя на Северна и Южна България. Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2375,9 m). В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е сред най-големите центрове на ендемични и реликтни видове. В нея са изградени 81 хижи. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланински характер Стара планина често е предпочитана цел за туризъм и отдих.
Perperikon
In the far south of Bulgaria, a megalithic stone complex rises on a hill in the Eastern Rhodope Mountains of Bulgaria. This 8,000 year old prehistoric shrine, which is today known as the ancient Thracian city of Perperikon, was originally built by an advanced unnamed prehistoric civilization that worshiped the Sun God. During the ensuing centuries, it was adopted as a holy place by the Thracians, Romans, Byzantines, and finally by modern Bulgarians. More recently, four tombs from the Early Christian and Early Byzantine period (5-6th centuries) as well as a large necropolis with over 200 graves have been excavated. Throughout history, people referred to this place as “the Holy Mount” for reasons that are easily understood. The little Perpershka River, whose gold-bearing sands attracted mankind for years, made the place one the most fertile spots in Eastern Rhodope. Ancient shamans purposely built the sanctuary on the very steep slopes of the mountains, making it accessible from only one direction. With such restricted access, they could perform rituals and pray for fertility and health without interruption. A vessel found in one of the large oval halls, showing a scene with six human figures surrounding a key image of the Sun, supports this theory of a sun-worshiping civilization.
Слънчевата енергия
Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на Земята енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и в отрицателно електричество и в положителен и в отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна (Земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и Слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положително). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените „етер“. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат „животворна плазма“; мистиците го наричат „дух“. И в книгата Битие (гл.I, ст.1–2) се казва: „В началото създаде Бог небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“.
Белинташ
Тракийското скално светилище "Беланташ" се намира на около 30 км. югоизточно от гр. Асеновград. Представлява едновременно природен и културен феномен. Скалното плато е дълго около 300 метра и широко около 40 метра, а височината му е 50 метра. То е древно праисторическо и тракийско светилище, вероятно дори „древна обсерватория“. Легендите говорят, че от там тракийските жреци от местното племе беси са гадаели по звездите. Изсечени от човешка ръка, още в древността, груби стъпала водят към скално плато, осеяно със стотици малки и по-големи дупки – жертвени олтари на жреците. С "Беланташ" се свързва и култът към тракийския бог на Слънцето – Сабазий. Мястото е било най-активно използвано през първото хилядолетие преди н. е., макар, че високо развита древна цивилизация е съществувала по тези места от много по-рано. Предмет на научен интерес от почти четири десетилетия, самият "Беланташ", като име, се приема в превод - „добър, бял камък“ или „камък на знанието“. Наричат го справедливо още и българският Стоунхендж. В разположението на скалните ямки учени забелязват съразмерността на съзвездията Малка мечка и Голяма мечка, Лъв и Орион.